„КУКЛА”
Вероника Михайловна Тушнова (1911-1965 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КУКЛАТА
Паметта ми много е изтрила,
но пък дребни нещица стоят:
за изгубената кукла мила
върху релсите на влаков път.
Дим локомотива стар облита,
ниско плува под простор могъщ...
Топъл дъжд шушука сред брезите,
но не вижда никой този дъжд.
Ешелони в източна посока
бързат без светлик и без вода,
пълни с неочаквана, жестока,
тягостна човешка зла беда.
А детето моли, вика диво,
дърпа майчини ръце с тъга –
струва му се толкова красива
и желана куклата сега.
Но играчката не вдигна никой
и тълпите, в зор да се качат
във вагона, куклата затриха
в жвакащата рядка кал по път.
Малката в смъртта не вярва, нито
в мисъл за раздяла и вина...
С тази дребна загуба долита
и до нея страшната война.
Где от странна мисъл да се дяна:
не игрички в паметта стоят –
късче детство може би застана
върху релсите на влаков път.
Ударения
КУКЛАТА
ПаметтА ми мнОго е изтрИла,
но пък дрЕбни нештицА стоЯт:
за изгУбената кУкла мИла
върху рЕлсите на влАков пЪт.
ДИм локомотИва стАр облИта,
нИско плУва под простОр могЪшт...
ТОпъл дЪжд шушУка сред брезИте,
но не вИжда нИкой тОзи дЪжд.
ЕшелОни в Източна посОка
бЪрзат без светлИк и без водА,
пЪлни с неочАквана, жестОка,
тЯгостна човЕшка злА бедА.
А детЕто мОли, вИка дИво,
дЪрпа мАйчини ръцЕ с тъгА –
стрУва му се тОлкова красИва
и желАна кУклата сегА.
Но игрАчката не вдИгна нИкой
и тълпИте, в зОр да се качАт
във вагОна, кУклата затрИха
в жвАкащата рЯдка кАл по пЪт.
МАлката в смърттА не вЯрва, нИто
в мИсъл за раздЯла и винА...
С тАзи дрЕбна зАгуба долИта
и до нЕя стрАшната войнА.
ГдЕ от стрАнна мИсъл да се дЯна:
нЕ игрИчки в паметтА стоЯт –
кЪсче дЕтство мОже би застАна
върху рЕлсите на влАков пЪт.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вероника Тушнова
КУКЛА
Много нынче в памяти потухло,
а живет безделица, пустяк:
девочкой потерянная кукла
на железных скрещенных путях.
Над платформой пар от паровозов
низко плыл, в равнину уходя...
Теплый дождь шушукался в березах,
но никто не замечал дождя.
Эшелоны шли тогда к востоку,
молча шли, без света и воды,
полные внезапной и жестокой,
горькой человеческой беды.
Девочка кричала и просила
и рвалась из материнских рук, –
показалась ей такой красивой
и желанной эта кукла вдруг.
Но никто не подал ей игрушки,
и толпа, к посадке торопясь,
куклу затоптала у теплушки
в жидкую струящуюся грязь.
Маленькая смерти не поверит,
и разлуки не поймет она...
Так хоть этой крохотной потерей
дотянулась до нее война.
Некуда от странной мысли деться:
это не игрушка, не пустяк, –
это, может быть, обломок детства
на железных скрещенных путях.